Микози

Микотичните инфекции се причиняват от гъби, които дълго време са били определяни като примитивни организми, причислявани към растенията. В днешно време те се разглеждат като самостоятелна група. Наброяват около 100 000 вида и са разпространени навсякъде в заобикалящата среда. Гъбите не съдържат хлорофил и не притежават способност да фотосинтезират, поради което съществуват само като паразити или сапрофити. Те са по-висши организми от бактериите, състоят се от талус — съставен от плътна мрежа от разклонени нишки, наречени хифи. Гъбите имат ядро. Повечето от тях са аероби. Класификацията на гъбите е сложен въпрос. С развитието на микологията тя непрекъснато се променя.

Дерматофитите са класически причинители на кожните микози. Те са патогенни за човека и животните, а някои видове обитават и почвата. Инфекцията поразява предразположените индивиди след контакт с инфектиран човек или животно или се предава от околната среда, напр. от почвата. Предразположението към заболяването се благоприятства и от различни фактори от околната среда, като топлина, влага, оклузивно облекло.
Епидермофитията е най-широкоразпространената кожна микоза, която се причинява от дерматофити. Протича хронично със засягане на междупръстията на ходилата или на свода на стъпалото. Основен патогенетичен момент е носенето на обувки и чорапи с последваща мацерация на междупръстията. Заболяването засяга предимно възрастни хора, но заразяването става в първото десетилетие от живота. Най-често клиничните прояви стават видими след 15-годишна възраст. Влагата стимулира директно растежа на гъбите, като в същото време уврежда роговия слой на епидермиса.

Клиничните форми на епидермофитията са три:

Дисхидротична форма. Характеризира се с ерупция от дребни, разположени дълбоко в епидермиса мехурчета с бистро съдържимо. Везикулите са разположени върху еритемна основа. Най-често локализацията е върху свода на стъпалото. Субективно болните се оплакват от много силен сърбеж.
• Суха форма. Характеризира се с отделно разположени, зачервени, лющещи се петна, локализирани по свода на стъпалото или странично. Сливането им води до зачервяване и дифузно лющене на стъпалата. Това е т. нар. мокасинов тип епидермофития.
• Интертригинозна форма. Засяга междупръстните пространства и кожата под пръстите. Епидермисът е белезникав и мацериран. Налице е подмокряне с отделяне на неприятна миризма. Процесът може да обхване и гърба на пръстите. Субективно е налице умерен до силен сърбеж.
Микроспорията е дерматофитна инфекция на гладката кожа и капилициума, дължаща се на засягане на ствола на космите от микотичен причинител. Инфекцията се предава при контакт с болно животно - котка или куче, или с болен човек. Първите клинични симптоми се проявяват около три седмици след заразяването. Микроспорията е заболяване при децата и много рядко засяга възрастни след пубертета. Клинично се представя с кръгли или елипсовидни полета с активен периферен ръб и централно избледняване на лезията. Този ануларен вид на дерматофитните лезии се дължи на елиминацията на гъбичните причинители в центъра на лезията. Те могат да са единични или множествени, пръснати или с тенденция да се сливат помежду си. При инфилтрираните лезии преобладава ексудацията, проявяваща се с наличие на везикули и пустули, а при хроничните инфекции преобладават еритемът и десквамацията. Степента на възпаление зависи както от вида на дерматофита, така и от имунния статус на макроорганизма.

Онихомикозата е хронично, бавно протичащо заболяване, водещо до разрушаване на нокътната плочка на ръцете и на краката. Определена роля играят хроничната травма – тесни обувки, лошата периферна циркулация и бавният растеж на ноктите при възрастните хора. Поради това онихомикозата рядко се среща в детската възраст. Инфекцията започва най-често като белезникаво или жълтеникаво петно по повърхността на нокътя. По-късно нокътната плочка задебелява, става чуплива.
Дрождите са единствените гъби, които са обичайни сапрофити по кожата и лигавиците на човешкото тяло. Към тях спада кандидозата. Тя е инфекция на гладката кожа и лигавиците. Освен от човека и животните дрождите от рода Candida могат да се изолират и от обкръжаващата среда: храна, въздух, подове, различни предмети. Най-честа форма на кандидозата е soor. Засяга предимно кърмачета и малки деца. У новоредените се развива най-вече след 6-ия ден от раждането до 6-ата седмица. Най-често засяга лигавицата на устата и фаринкса. Езикът е яркочервен, с усилена десквамация. Сученето става болезнено. Енантемът е сивобяла, кремоподобна материя, наподобяваща налепи.

Ангуларният хейлит е заболяване, което засяга устните ъгли. Те са зачервени, подмокрят се и по тях се образуват рагади. Най-често болестта се причинява от дрожди от рода Candida, но роля могат да играят и други етиологични фактори: бактериални инфекции, хиповитаминоза В2, навик да се облизват устните и др.

Кандидозното интертриго е възпалително заболяване, ангажиращо големите гънки на тялото. Причинява се от дрожди от рода Candida. Под влияние на мацерацията и оклузията безсимптомното носителство може да премине в клинично проявено заболяване. Процесът се характеризира с наличие на остър или хроничен сърбящ обрив, представен от еритем, везикули, папули, които се сливат и образуват еритемни лезии с неправилни граници. Класически пример за кандидозно интертриго при бебетата е Napkin dermatitis (дерматит под пелените за еднократна употреба). Заболяването засяга гънките, където мацерацията от урината и оклузията от пелените са най-силни. Клинично се наблюдават силен еритем и пустули. Неправилно проведената терапия с кортикостероиди стимулира дрождевата инфекция.

Erythema mycoticum се развива у кърмачета. Клинично се проявява като суха и везикулозна форма. Първата се проявява с еритемо-сквамозни, леко инфилтративни плаки, наподобяващи географска карта. Те са с ясно изразена периферна десквамация. При втората форма върху еритемо-инфилтративни участъци се появяват малки везикулки, пълни със серозна течност, която скоро потъмнява. И двете форми се развиват бързо. Най-честата локализация е по глутеусите, ингвиналните гънки, крайниците и трункуса. От голямо значение за правилната терапия е премахването на предразполагащите фактори. При по-леките форми се използват локални антимикотици. При генерализираните форми се прилагат системни антимикотици.

Библиография
1. Спиров, Г. Клинична дерматология. София, МФ, 1990.
2. Шаулов, И. Медицинска микология, 1969.
3. Mooney, M. A. at al. Oral candidosis. — Int. J. Dermatol., 34, 1995, 759-765.

Автор: Е. Николова – Областен онкологичен диспансер, гр. София