Чести дерматози в кърмаческа и в детска възраст

Кожата е най-обширният орган на човешкото тяло. Една от основните ú физиологични функции е защитно-бариерната. Кожата активно участва в обмяната на водата и солите и в терморегулацията на организма. Детската кожа се състои от същите слоеве както кожата на възрастните: епидермис, дерма и хиподерма. Роговият слой е сравнително по-тънък и с по-рехава структура. За детската кожа до 3 годишна възраст е характерна т.нар. физиологична паракератоза – процес на забавено дезинтегриране на клетките в роговия слой. Строежът на дермата показва възрастови особености. При новороденото тя е с по-малка дебелина. Папилите са ниски, фиброзните елементи са много по-тънки и не се групират в дебели снопове. Характерно е и голямото количество клетки във всичките ú слоеве. От първата до третата година от живота се развиват много добре папилите на граничната зона, а колагенът добива структурата на кожата на израсналия индивид. За юношеската кожа са характерни богатството на връзки между структурните елементи на колагена и тяхното групиране във вълнообразни снопчета. Екринните потни жлези у децата са неразклонени тубуларни жлези, разположени по цялата кожа с изключение на устните. Апокринните потни жлези се разполагат по-дълбоко и имат по-широки канали. Макар и диференцирани, този тип жлези остават дълго време функционално неактивни. Мастните жлези са от алвеоларен тип и се срещат по цялата кожа с изключение на дланите и стъпалата.

При новородените и особено при недоносените загубата на вода и соли се увеличава и от по-голямата кожна повърхност, повишения метоболизъм, тънкия рогов слой и относителната незрелост на нервните центрове, регулиращи екринните потни жлези. При тях в първите 24 часа вследствие на алкалната реакция на vernix caseosa кожната повърхност има pH 7.4, което в следващите дни спада на 5. Имунната система започва развитието си около 9-ата гестационна седмица и завършва в пубертета. Едва след него организмът е способен да реагира пълноценно на екзо- и ендогенните причинители на заболяванията. Клетъчно свързаният имунен отговор в периода на новороденото показва значително несъвършенство.

Най-честите дерматози, насочващи към дефект на хуморалния и клетъчния имунитет, са пиодермиите - рецидивиращите стрептококови или стафилококови инфекции при кърмачето и при малкото дете. Кожата на новороденото е стерилна, но още през първите дни от живота тя се заселва с бактерии. Възприемчивостта към пиококови инфекции зависи не само от нарушените бариерни функции на епидермиса, но и от общото имунно състояние на организма. Стрептококите проявяват тенденция към инфектиране на повърхностните епидермални слоеве или на дълбоката дерма и хиподерма. Стафилококите предпочитат кожните придатъци: космите, потните жлези и висцералните органи.

Dermatitis glutealis infantum
Понятието дерматит на седалището обединява разнообразни по вид кожни ерупции, предизвикани от различни фактори, локализирани по глутеусите, ингвиналните гънки и вътрешната повърхност на бедрата. Той е твърде често явление в периода на новороденото и кърмачето. Дерматитът се представя с еритем, фино или питириазисно до ламелозно лющене, папулозен, везикулозен, понякога петехиален обрив, мацерация. Етиологичните фактори, причиняващи това заболяване, са: триене, контакт със синтетика, перилни препарати, медикаменти, козметика, дезинфекционни средства, урина. Успешната терапия на тази дерматоза включва възстановяване на нарушената водно-липидна мантия на кожата, протекция, нормализиране на pH на кожата. Необходимо е почистване на седалището с индиферентни масла, които се задържат по-дълго върху кожата и изпълняват ролята на допълнителен протективен филм, предпазващ от дразненето от урината и фекалиите. Важна е превенцията на дерматита, причинен от пелените за еднократна употреба, като се използват емулсии вода в масло. При възпаление на кожата се прилага интервална терапия с локални кортикостероиди и емолиенти. След преминаването на екзантема трябва да се използват поне 14 дни емолиенти, възстановяващи водно-липидната мантия на кожата. При суперпониране на микотични или дрождеви инфекции се използват локални антимикотици. Важно е по-дълго време кърмачетата да са без пелени за еднократна употреба след къпане.

Dermatitis seborrhoica (DS)
Заболяването се проявява в първите три месеца след раждането. Представя се от еритемни плаки със сквами в областта на средната част на лицето, скалпа, големите гънки и седалището. Формата на заболяването е различна в зависимост от локализацията: crustae lacteaе – жълтобелезникави сквамокрусти по окосмената част на главата, челото и носа (горен тип DS). Могат да се засегнат и ингвиналните гънки и седалището, където се появяват еритемо-сквамозни плакатни изменения (долен тип DS). Комбинирането на възпалителните промени по главата и по седалището с тенденция към сливане (смесен тип) може да доведе до истинска еритродермия.
Dermatitis atopica (AD)
Заболяването започва най-често в кърмаческата и в ранната детска възраст. Протича хронично-рецидивиращо с тенденция към подобряване през 3-ата, 7-ата и 14-ата година или продължава до края на живота.

AD протича в три възрастови групи.

• Първият стадий започва между 3-ия и 6-ия месец след раждането или по-късно до края на първата година. Кожните обриви са локализирани симетрично по страничните части на лицето, челото и брадичката и са представени от еритемен или папулозен обрив, придружен със силен сърбеж. Кожата в периоралния триъгълник винаги е интактна. Обривите могат да засегнат флексорните повърхности на лакътните и задколенните гънки.

• Вторият стадий е между 3-ата и 10-ата година. Има сезонно протичане с влошаване през зимата. Екзантемът е представен от пруригопапули, екскориации, лихенификации поради пристъпен и силен сърбеж. Екземните промени се групират и са локализирани по тила, гънките, седалището, дорзалната повърхност на китките.

• Третият стадий се проявява през пубертета. Обривът се ограничава и се формират лихенифицирани плаки върху суховат до ксеродермичен кожен фон. Важно е хидратирането на сухата кожа на децата с това заболяване, като се използват лосиони, за да се разнасят по-лесно на голяма кожна повърхност, а не унгвенти.
Продуктите, съдържащи урея, са най-добри при AD, защото тя дълготрайно хидратира и намалява сърбежа.

При децата от 1 до 3 години се срещат различни дерматози:

Strophulus = urticaria papulosa infantum е честа, специфична за детската възраст хронично-рецидивираща сърбяща дерматоалергоза. Боледуват предимно деца между 3 и 7 години. Характерен е полиморфен обрив, представен от серопапули, крусти, ерозии, екскориации и уртикоподобни елементи, дисеминирани по тила, седалището, крайниците. Силният сърбеж безпокои детето. Заболяването протича пристъпно, със сезонност пролет и есен. Някои деца са субфебрилни, при други има коремни болки и повръщане. Етиологията не е напълно изяснена. Най-чести провокиращи фактори са: мляко, шоколад, ядки, мъхести плодове, риба, яйца, консервирани храни, медикаменти. При кърмачетата болестта може да се провокира от майчината кърма, ако майката консумира алергизиращи храни или страда от обстипация.

Дерматомикозите са повърхностни, дълбоки и системни. Настъпилите глобални екологични промени в света на микроорганизмите и околната среда, причинени от употребата на антибиотици, кортикостероиди и цитостатици, консерванти в храните и козметиката, навлизането на изкуствени материи в облеклото и др., създават благоприятни условия за развитие на микози. Повърхностните микотични инфекции засягат епидермиса, космите и ноктите. По-голямата част се причиняват от нишковидни гъби – хифомицети. Те се хранят с епидермалния кератин и изискват за развитието си определена влажност, кисело pH и t 37 ˚C. Зоофилните микотични видове, пренесени върху кожата от болни животни – котки, кучета, причиняват по-тежки възпалителни реакции. В детската възраст между 2 и 10 години микозите най-често засягат капилициума и гладката кожа. Tinea capitis се представя с еритем, сърбеж и лющене на кожата на главата. Засегнатите косми са начупени на 1-2 mm над повърхността или изглеждат като точки на нивото на кожата. След пубертета микозите се срещат по-рядко, вероятно поради повишеното количество мастни киселини в себума, които действат фунгистатично.

До 7-годишна възраст детската кожа принадлежи към сухия тип. Тя е значително по-тънка и склонна към лющене, по-чувствителна и по-лесно ранима. Кожните придатъци секретират с умерена или намалена интензивност. Грижите за детската кожа са свързани с нейното почистване, предпазване от прекалено миене, мацериране, излагане на слънце, предпазване от контакти с химични дразнители. Във възрастта до 3 години най-често употребяваните средства са протективни кремове за седалищната област, предпазващи от дразненето от урината и фекалиите. За възстановяване на водно-липидната мантия на кожата се използват М/В емулсии или липолосиони след къпане. Необходима е ранна фотозащита на кожата на децата с цел превенция на melanoma malignum и другите кожни тумори.

Библиография
1. Трашлиева-Койчева, М. Дерматология в детската възраст,1990.
2. Hurwitz, S. Clinical Pediatric Dermatology,1981.
3. Walker, R. B. et R. P. Warin. The incidence of eczema in early childhood. - Br. J. Dermatol., 68, 1956, 182-183.
4. Hanifin, J. M. et W. C. Jr. Lobitz. Newer concepts of atopic dermatitis. - Arch. Dermatol., 113, 1999, 663-670.

Автор: Елмира Николова, Областен онкологичен диспансер – София